Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Да си го начукам отзад

Егати студентския живот!

Това беше най-тъпото ми решение. Ама патко, вземи учи някъде другаде! За кой дявол ми трябваше да уча в Шумен. Всъщност знам си за кой – майка ми. Майка ми ме накара. Хем било близо. Хем катедрата била много добра. Ми да! Направо от световна величина. И аз тъпата кифла се хванах. Естествено имаше значение, че и най-добрите ми приятелки щяха да учат в Шуменския.

Как може да съм толкова тъпа! И сама така да си го начукам отзад!

Хванах се и на приказките как било близо до вкъщи. Как ще мога да си ходя всяка събота и неделя ако искам разбира се. А и все пак влязох „Растителна защита“ и това окончателно реши нещата. На всичкото отгоре ни приеха и четирите. Даже вече крояхме планове коя с коя ще вземе стая в общежитието.

Общежитието…

Сама да си го начукам отзад?

Как може да съм толкова тъпа и сама да си го начукам отзад?

Колко съм била наивна. Как си представях купоните, съвместния живот с момичетата, как учим заедно, как заедно отиваме на лекции. Гаджетата. Свалките. Всичко, което изпълва съдържанието на фразата „студентски живот“.

Тъпачка.

Направо ми се ревеше. Всъщност дори не предполагах колко зле може да бъде. Вече почти мина първия семестър, а аз бях по-зле отколкото в годината преди гимназията, когато учех като побъркана за да вляза в Езиковата. Та кой студент за Бога живее при леля си!

Сестрата на майка ми беше дванадесет години по-голяма от нея. Суха. Строга. Постоянно даваща съвети на мама. Как да ни възпитава с брат ми. Как да се оправя с татко. Как да готви. Как да чисти. Как да пере. Как да … е, със сигурност и за това й даваше съвети, но поне не го правеше пред нас. Егати, тая жена не спираше да ръководи. Въпреки, че рядко ни идваха на гости със свако ми дори тези кратки моменти в моето детство останаха белязани със спомена за някаква тягостна атмосфера. Още помня как баща ми се умълчаваше и сядаше в един ъгъл да чете вестник докато сестрата на мама не си тръгне.

И да беше само това…

Леля ми… Дори не мога да го кажа… Задъхвам се дори като си го помисля…

Цялата треперя като се опитвам да го изрека…

…Леля ми е преподавател в Шуменския университет. Да, в друга катедра, но все пак в Университета. Още в първата седмица разбрах, че ако имах братовчеди то те щяха да бъдат най-потиснатите деца на света. Леля ми… леля ми беше обсебваща. От седми клас нашите не са ме изпитвали за да разберат дали съм си научила уроците. Затова даже не разбрах какво точно ме пита в първия момент. Стори ми се, че просто водим светски разговор за това как е минал денят ми. Сигурно й е интересно да разбере как е в университета от гледна точка на студентите – наивно си помислих аз и започнах да й разказвам. Едва след няколко минути осъзнах, че леля ми изобщо не се интересува от личните ми впечатления. Тя… тя искаше да знае дали съм научила темите, които ни бяха предали. Тя… ме изпитваше… направо не можех да повярвам…

Вече не издържах. Наистина. Не можех да се изплъзна нито за миг от погледа й. Имах усещането, че ме следи и на лекции, и на упражнения, и в къщи. И редовно я слушах как говори с майка ми. Чувствах се като идиотка. Обсъждаше ме дори, когато бях в стаята. Как уча. Колко съм разсеяна. Как се обличам (и най-вече как изобщо не би трябвало да се обличам). Какво казвали преподавателите за мен. В тази връзка – сигурно бях единствената студентка, която познаваха всички преподаватели от асистент нагоре още от първия й месец в университета.

2 коментара
  1. mnogo interesna istoriq… spodelqi oshte 😉

  2. Леля ти е луда комплексарка 👌

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.