Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Искам да чукам дъщерята на съседите

Главата ми бучеше. Спря. Пак започна. Събудих се от светлината падаща в очите ми. В първия момент не осъзнах къде точно се намирам. Бученето пак се върна заедно с гадния вкус в устата ми. Бях спал по корем. Отвратителна поза предвид подутия ми от алкохола стомах. Превъртях се на другата страна. Лига се проточи от устата ми. Чувствах се отвратително. Бученето спря. Сякаш беше нещо отвън. Опитах да се поизправя и да потисна порива за повръщане. За щастие след кратка борба извадих само една алкохолна оригня.

Дъщерята на съседите само по бельо

дъщерята на съседите беше само по бельо

Седнах в леглото и се опитах да си припомня вечерта. Мразех скандалите. Ненавиждах да ми дудне за всяко нещо, но най-много мразех „Пак си пил!“. Голям праз! Зарязах я да крещи в апартамента. Не бях пил толкова много, че да не стигна с джипа до вилата. Не ми беше за пръв път. Откакто децата отлетяха от „гнездото“ вече нямаше какво да ни свързва и постепенно се отчуждихме напълно. Понякога се чудех защо изобщо продължаваме да живеем заедно. Щях просто да пътувам от вилата…

Шумът отвън се поднови в настоятелна досада. Надигнах се от леглото в някакъв опит да се ориентирам във времето. Стомахът ми се разбунтува от усилието и се опита да изтласка съдържанието. Потиснах порива и с мъка се отправих към банята. Ако повърна определено ще ми олекне. Мразех да повръщам. Има нещо толкова жалко в повръщането от алкохол. Цялото ми тяло трепереше. И много се потях. В последно време бях започнал да се потя като прасе – „Отслабни малко!“. Тя просто не ме разбира. Идея си няма на какъв стрес съм подложен на работа.

Огледах дупенцето на дъщерята на съседите

Гледах стегнатото дупе на дъщерята на съседите

Тоалетната чиния ме приканваше мълчаливо. Наместих задника си отгоре за да й покажа, че колкото и да се опитва няма да ме накара да повърна. Дори тук се чуваше досадния звук отвън. Сякаш съседът пръска с маркуч по тревата. Идиот. По принцип беше идиот, но и да пръскаше с маркуча това не го правеше по-малък идиот. Седенето на тоалетната в някаква степен ме облекчи. Може би ако пия малко вода и си легна отново ще се почувствам по-добре. Така или иначе не възнамерявах да се връщам в града. Жена ми много добре знаеше къде съм. Всеки път щом се скарахме, аз палех колата и спях на вилата.

Звукът отвън се поднови след кратко прекъсване. Какво прави този олигофрен? Всъщност какво прави на вилата си в работен ден? Дано не е в отпуск. Не мога да изтърпя дебилно добродушния му поглед дори за миг, камо ли да ми се налага да разговаряме особено днес.

Станах от тоалетната. Действително бях малко по-добре. Наплисках си лицето и почти се почувствах човек. Естествено това беше обичайната заблуда – в следващите няколко часа едва ли щях да бъда в състояние да се отлепя от леглото. Отправих се към кухнята да търся аспирина. Досадният шум вече наистина започваше да ме дразни. Ако оня льохман смяташе цял ден да си полива ливадата изобщо нямаше да мога да се отдам на махмурлука си. Въпреки плътната ограда между двата двора шумът беше досаден и достатъчно силен да не ми дава възможност да се отпусна. Можех да пусна телевизора и да опитам да го заглуша, но след кратък размисъл реших, че телевизорът само ще ми причини още по-голямо главоболие.

Трябваше ми тишина.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.