Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Колежката мастурбира в офиса

Асансьорът плавно ме носеше към седмия етаж. Долу портиерът ме предупреди, че на шестия вратата е блокирала и чакат техник утре. Затова поех към седмия – предпочитах да слизам вместо да качвам стълби в този мрачен и дъждовен съботен следобед. Мразех да работя извънредно. Всъщност като цяло ненавиждах работата си и единствено предстоящата ревизия другата седмица ме измъкна от ленивия ритъм на уикенда.

руса колежка говори по телефона

млада руса колежка в офиса

Надявах се да не заваря никого в офиса. Не ми се щеше да обяснявам какви съм ги дробил и как ще се опитам да подредя архива за последните две години за един следобед. Поне се надявах всичките документи да са на място.

„Че къде да са?“

Без особена увереност се обади професионалното ми АЗ. В последните две години работата от просто противна се превърна в кошмарна. Все нови цели, все търсене на нови резултати и постоянен страх от уволнения. Преди две години в отдела бяхме дванадесет души. Сега след „оптимизацията“ останахме седем. А работата постоянно се увеличаваше. В един момент започнах просто да трупам документите в папки и кашони.

Асансьорът тихо изтрака на седмия. Стомахът ми се сви на топка. Мразех този архив. Знаех, че ако се разровят може това да са последните ми дни на работа. Спуснах се с нежелание по стълбите към нашия етаж. Кецовете ми се движеха с тихо потупване по стъпалата. Стъпвах внимателно тъй като в събота работеше само дежурното осветление и нямах никакво желание да се пребия. Интересно – ако си счупя крак в събота дали ревизорите ще бъдат по снизходителни към мен? Едва ли! Сигурно дори няма да ми го водят като трудова злополука – все пак е почивен ден.

Поех дълбоко дъх и със съжаление бутнах вратата към офисите ни. Ключалката мазно се затвори зад мен. Огледах се в сумрака. Идиотското разположение на офисите ни практически отрязваше вътрешното помещение от всякаква естествена светлина. Светеше само машината за напитки и някаква лампа навътре по коридора. Трябваше да си взема едно кафе – чакаше ме дълъг ден.

– Айде бе, Ани! Толкова години работим заедно!…

краката на колежката в чорапи

дългите крака на колежката

Гласът ме изненада. Не очаквах, че в офиса има още някой. Явно не само аз се притеснявах от предстоящата ревизия. Май беше Таня. Не исках публика, но пък точно срещу компанията на Таня нямах нищо против. Бавно се повлякох към нейния офис заслушан в гласа й.

– Моля ти се, Ани… отчаяна съм…

Тревогата в гласа на Таня ме сепна. Тя беше оставила вратата полуотворна и светлината от прозореца се преливаше в коридора. Вероятно заради облачното време навън светлината изглеждаше неестествена. Надникнах през вратата. В сумрака на коридора тя вероятно не можеше да ме види. Не ми се щеше да я стресна и предпочетох да изчакам края на разговора й. Таня беше симпатична и изключително отзивчива колежка. За разлика от стереотипа за блондинка Таня изобщо не беше глупава. Дори напротив – благодарение на нея неведнъж бяхме успявали да спасим тримесечието. Знаех, че работи извънредно. Бях сигурен, че напрежението в работата се отразява и на нея, но поради вечната й усмивка не предполагах, че Таня също има сериозни служебни проблеми. Неволно дочутият разговор обаче навеждаше на съвсем други мисли:

– …ама Ани, без анекса излиза, че последните девет месеца сме купували от вас без договор… знам, че гаранциите не важат при тези обстоятелства и точно за това те моля…

Мамка му! Започвах да добивам представа в какво се е накиснала Таня – кошмарът на всеки от търговския отдел. След като централизираха и бек офиса в документите настана пълен хаос. Всички казвахме, че е въпрос на време да се случи някаква голяма беля. Никой обаче не го мислеше насериозно. Усетих как космите по тестисите ми настръхват в ужас – „Ами ако и при мен има липсващи анекси?

– Ани моля те… какво като е събота аз колко пъти съм ти правила услуги… Ани?… Ани?

гледах дали има бикини

гледах дупето на колежката

Гласът на Таня увисна в нищото. Явно „Ани“ беше затворила. Тръпки ме побиха. Леденото очакване на ревизията заседна в гърлото ми. Все по малко си вярвах, докато се опитвах да се убедя, че разполагам с всички документи по сделките си и просто трябва да ги подредя. Пристъпих плахо напред, но Таня вдигна телефона отново. На лицето й се четеше мрачна решителност.

– Господин Манолов? Много се извинявам, че Ви безпокоя в събота – Татяна Костова от търговския отдел… да, радвам се… на мен също ми е много приятно да Ви чуя…

Таня се облегна назад на стола явно в опит да вдъхне повече увереност на думите си. Така ни учеха на курса при постъпването – „За да звучите убедително трябва да имате достатъчно въздух„. Внимателно тя вдигна краката си на бюрото. Гледката беше повече от приятна. За разлика от мен, Таня дори в съботния ден беше стилно облечена. Може би просто планираше след работа да ходи някъде вечерта. Или пък просто не си позволяваше да ходи в офиса неглиже.

Беше напълно погълната в разговора. Аз от своя страна все по-малко чувах от размяната на репликите по телефона и все повече се заглеждах в хубавите крака на колежката си. Дългите й черни чорапи изкусително се подадоха изпод късата пола. Позата й не скриваше почти нищо. Всъщност – какво да крие, та тя смяташе, че е сама в офиса. Изтеглих се назад в тъмнината на коридора.

– Да, както Ви обясних е необходимо да преподпишем анекса… Ние така или иначе работим по него така, че това е само формалност…

белите й гащички се показаха

виждах белите й бикини

Усещах тактиката й. Опитваше се да убеди клиента, че нищо не се променя с един подпис при условие, че и без това имаме действащи доставки. Звучеше убедително и уверено. Почти щях да се хвана. Със сигурност Манолов щеше да се хване ако Таня не беше допуснала една единствена грешка. Една грешка, но определено съществена – такъв род разговори не могат да минат за „формалност“ щом се обаждаш в събота и то директно на главния изпълнителен директор на контрагента си. Явно не беше просто „формалност“. Трябваше да я спра, но вече беше твърде късно. По лицето й разбрах, че Манолов се беше усетил. Естествено – стара хиена като него трябваше веднага да е разбрал, че нещо не е наред.

Таня леко се поклащаше на стола си докато слушаше клиента. Можех само да предполагам какво й казва. Със сигурност беше разбрал, че тя е на ръба на отчаянието. Усетих, че ме обхваща страх. Истински панически страх. Дали можеха да ме съдят за престъпна небрежност? Ама какви ги говоря! Та това е клиент на Таня, а не мой! Това е нейна сделка!

„А ти нямаш ли куп такива?“

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.