Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Майка ми ме видя да ги шпионирам

Още една двойка и бях аут от университета. Изобщо нямах идея как ще кажа на майка си, че съм на ръба да прекъсна. От самото начало си знаех, че е кофти идея. Да учиш в родния си град сигурно е един от най-тъпите начини да изкараш студентските си години. Майка ми настоя и лесно убеди баща ми:

„Кириле, ти имаш ли представа какво правят момичетата в Студентски град? И ще пуснеш дъщеря си сама? Там?“

Там! Сякаш ставаше въпрос за Содом и Гомор. Стане ли въпрос за секс никога не са ми имали и грам доверие. Независимо дали става въпрос за купон, екскурзия или просто да отида на гости при някоя приятелка неизменно следва въпроса „Ще има ли момчета?“.

Завиждах на състудентите си. Завиждах им въпреки всичките трудности с парите, хазяите, общежитията и кой където там живееше. Вече почти бяхме завършили първия семестър, а аз не бях стъпала на нито един купон. Другите идваха с кървясали от безсъние очи на лекции и не спираха да говорят за приключенията от предната вечер, а аз живеех като монахиня. Тъпото е че въпреки всички ограничения, които ми налагаше майка ми пак с ученето изоставах от останалите. Две двойки на първите два изпита. Просто супер!

Завих покрай МакДрайв и продължих към Автогарата. Имах още максимум десетина минути до вкъщи дори с темпото, с което се влачех по тротоара. Поне баща ми беше на плаване. Ако не друго днес нямаше да имам двоен скандал. Обмислях възможността изобщо да не кажа на майка си за резултата, когато някакъв кретен наби спирачки и наду клаксона точно до мен.

– Гледай къде вървиш бе, путко заспала!
– Да го духаш бе, олигофрен! – Не му останах длъжна аз.
– Що не дойдеш ти да го духаш! – И с езика си побутна бузата си отвътре докато движеше ръката си с характерен жест.

Да го духаш!

Що не дойдеш ти да го духаш!

Стоях като гръмната. Не успях да реагирам, тъй като задните коли засвириха и олигофренът потегли с мръсна газ. Забелязах перверзния поглед, който ми хвърли следващия шофьор, както и осъдителното мърморене на бабичката до спирката. Побързах да се отдалеча. Огледах се и пресякох. С всяка крачка се чувствах все по-изнервена.

Никакъв шанс да смотая майка си. Тя много добре знаеше, че днес имам изпит и след миналия ме държеше изкъсо. Десет дни учех като изоглавена. И накрая какво? Да ме скъсат още на теста. Дори не стигнах до втората част. Знаех, че мога да се мотая поне до следобед, но в този студ изобщо не ми се обикаляха улиците. Можех да се отбия в мола, но какво да правя сама без пари? Това беше последната приумица на майка ми – щом няма резултати на изпитите няма да имам джобни. Работеше безотказно – практически не можех да си позволя никакви забавления.

1 коментар
  1. DO AVTORA ZDRAVEI BIH ISKAL DA RAZBERA KAKVO STANA PO NATATAK I DA SE ZAPOZNAQ S TEB.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.