Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Майката на най-добрия ми приятел

Майката на Илко донесе кафе и сок и седна до мен. Гледаше ме по същия начин както преди години, когато ни даваше да пием какао двамата. Тогава често идвах у Илко за да играем на плейстейшъна или просто да дивеем. Познавах майка му много добре. Дори отлично. Все пак висях у тях с часове. Естествено веднага я познах на улицата.

Госпожо Кънева!

Гърдите на майката на съученика ми

Хубави гърди на майката на Илко

Сепна се, когато извиках името й. В първия миг сякаш не ме позна. Та бяха минали четири години от последната ни среща. На бала на Илко. Тогава ние бяхме още хлапаци вперили взор в светлото бъдеще. Светът беше в краката ни и единствената причина, че още не го бяхме покорили беше факта, че имаме по-важна работа за правене.

Майката на Илко. Изненадах се колко запазена изглежда. Трябваше да е вече близо петдесет? Буквално си беше същата. Още си спомнях как въртях очи за да не я гледам в деколтето, когато ми поднася чашата с топло какао. Ужасно ме беше срам тогава, все извъртах глава и точно тогава Илко успяваше да ме убие в играта. Понякога даже си мислех, че тя нарочно ме разсейва.

И ето я пак пред мен. Този път вместо какао ми поднесе кафе. Седнала срещу мен ме гледаше с блеснали очи. Сякаш бях някакъв възроден спомен. Сякаш тя самата се беше подмладила с десетина години.

– Кога си идва Илко?
– Ооо, съвсем скоро. Ти от Германия ли се прибра?

Въпросите й ме заливаха един след друг. Едва сварях да отговарям. Усещах аромата й. Чувствах се точно както преди години – едновременно притеснен и привлечен от тази хубава и настоятелна жена. Майката на Илко се смееше на шегите ми. Оценяваше остроумието ми. Слушаше с интерес историите, на които вече никой друг не обръщаше внимание. Дори не разбрах как мина час. После два. Илко го нямаше, но какво значение имаше това – нали идваше скоро. Продължавах да го чакам и да говоря с майка му. Сякаш никога не сме били толкова близки. Тя седеше до мен. Толкова близо, че ако бяхме отново на тринадесет аз щях да се притесня. Щях да гледам встрани, да оставя Илко да ме бие в играта само за да избягвам деколтето й. Сега бяхме толкова увлечени в разговора, че аз дори не обръщах внимание на гърдите на майка му. Е, не съвсем. Естествено, че ги забелязвах. Вече обаче не бях дете. не се възбуждах от гледката на две млечни жлези или поне съвсем лесно успявах да овладея или прикрия възбудата си.

гърдите на майка му

деколтето на майката на моя съученик

Докато тя не ме докосна по коляното. Смееше се на онази история на бирфеста и просто опря ръка на бедрото ми. Беше небрежно. Толкова естествено. И въпреки всичко цялото ми същество просто забрави за разговора и се съсредоточи само върху топлината на дланта й. Млъкнах. Замълча и тя. Вече не можех да крия, че виждам гърдите й.

– Здравко! Какво голямо момче си станал Здравко! Истински мъж!

Не отделяше ръка от бедрото ми. Правех всичко възможно да потисна ерекцията си. Ама това е идиотско. Абсурдно е да се възбуждам от майката на най-добрия си приятел. Пресегнах се и взех кафето си. Отдавна беше изстинало. Ръката ми трепереше. Трябваше да се овладея. Майката на Илко ме гледаше с интерес и просто премести ръката си малко по-навътре към бедрото ми. Не знам какво стана. Дали тя мръдна, дали аз се стреснах. Просто изтървах чашката върху себе си.

– Ауууу! Ще се изпере. Спокойно! Ей сега ще го пусна!

И без да ме пита госпожа Кънева изхлузи тениската ми през главата и я понесе към пералнята. Дори не успях да протестирам. Чувствах се отново дете. Сякаш току що бях изцапал дрехите си и майка ми просто ме чистеше. Всъщност майката на Илко. Минутка по-късно тя отново беше на дивана до мен. Усмихна ми се успокояващо – няма страшно, ще се изпере. После попита:

– Искаш ли още кафе?
– Не, не … благодаря…

Сконфузено отговорих аз боейки се да не разлея още една чаша върху себе си. Опитах се да подхвана разговора отново. Тя обаче ме слушаше разсеяно.

– Абе Здравко, ти да не си бръснеш гърдите, моето момче?

пипам гърдите на майката на Илко

майката на съученика ми има хубави гърди

Ъ? Кое? Погледнах голото си тяло и разбрах какво беше привлякло вниманието й. Откакто започнах да ходя на плуване полагах грижи за обезкосмяване на тялото си. Знаех, че няма да стана шампион естествено – бях закъснял с поне десетина години тренировки. Още с първите тренировки обаче ми направи впечатление, че други окосмени индивиди в басейна освен мен почти няма. Просто е нехигиенично. Ханс, треньорът, ми препоръча къде да отида и вече втора година аз поддържах идеално обезкосмено тяло. Майката на Илко се приближи до мен и прокара ръка по гърдите ми. Пръстите й бяха топли, нежни. Като ръцете на всяка майка.

– И това депилатоар ли е? Божке Здравко!

Гърдите й бяха точно пред очите ми. Пръстите й галеха гръдните ми мускули. Тя не спираше да се възхищава на идеално обезкосмената ми кожа. Чувствах аромата й. Онзи аромат на Кънтър Страйки какао. Онзи особен уют на дом. И майка. Ръката ми сама се повдигна нагоре. Гледах невярващо как дланта ми се залепи върху едрата, обла гърда на госпожа Кънева. Това не бях аз. Това беше онова момче, което въртеше очи пред майката на най-добрия си приятел за да не види гърдите й. Топлите й едри гърди.

– Здравко?

Госпожа Кънева ме гледаше. Понечих да махна ръката си но тя ме спря. Нежно. Като майка притисна ръката си с длан. Усещах топлината на гръдта й. Мека. Сочна. Пълна. Придърпах тялото й към себе си. Тя въздъхна. Въздъхна точно така както когато Илко обръщаше леко глава към нея и викваше с пълно гърло:

Мамо, а може ли и пуканки?

1 коментар
  1. Евала пич!! За историята (която не вярвам че е истина защото е прекалено невероятна) и за изразните средства!!! Страхотна история!!!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.