Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Мощно изпразване върху килима на съседката

– И Гоше, като изхвърлиш боклука иди при леля си Зинаида от четвъртия етаж… Е, как да не я знаеш… Да, леля ти Зина, именно. Та иди при нея да й помогнеш, че си е купила хладилник и ония простаци от магазина й го доставили само до вратата.

Майка ми не спираше да нарежда. Почти не можех да се включа за да й отговарям – просто държах телефона и казвах по някое „Ммммхмм“ от време на време. Крачех забързано по тротоара а в слушалката се лееше поредното възмущение:

– … не ги е срам! Само до вратата били доставяли!… Ще идеш нали моето момче? Хайде, че кака Лили ме търси на другата линия.

Пороят от думи секна като библейски потоп. Остана само обилно наводненото ми с поръчки и напътствия съзнание. Прибрах телефона си и свих в уличката към нашия блок. Като за декември си беше супер топло. Бях махнал якето и се радвах на последните слънчеви лъчи. Понеже вече не бях ученик, а все още не бях си намерил работа, според баща ми трябваше да бъда постоянно ангажиран с нещо за да не се превърна в „поредния безполезен млад лентяй“. Връщах се от сервиза, където тъкмо бях оставил семейното Пежо. Мислех да се завъртя малко из Скайпа да видя кой накъде е, но майка ми ме заля с нови поръчки. Сякаш ме виждаше тая жена.

леля Зина гола по сутиен

леля по сутиен

Изхвърлих боклука почти на бегом. На връщане не пропуснах да взема пощата – пак някакви реклами. Пуснах съдомиялната и се заех да обирам спалното бельо от леглата. Калъфките, чаршафите, завивките. Вече имах система за бързото махане и слагането на нови. Откакто влязох в пубертета смяната на чаршафите постепенно стана мое задължение. Всъщност не точно откакто влязох в пубертета, а от онези няколко пъти. В началото майка ми помисли, че съм се напикал. След втория път определено се разтревожи. На третия реши, че спешно трябва да търси решение на проблема ми и след няколко дни отчаяно консултиране с други майки, баби, лели и какво ли още не реши да ме води на лекар. Едва тогава, срам не срам, признах че не се напикавам нощем а имам полюции. Мисля, че до края на живота си няма да забравя ококорените очи на майка си и празния поглед на баща си. Потънах в земята от срам. Години наред смятах полюцията за нещо невероятно мръснишко и долно преживяване. Точно затова аз сам предложих да сменям спалното бельо в стаята си. Естествено никой не обърна внимание на уточнението – „в стаята си“ и просто започнах да се грижа за чаршафите на всички.


А ти имал ли си полюции?

Естествено че си! Та кой тийнейджър не е имал? Обаче едва ли полюцията е била толкова обилна, че майка ти да си помисли, че ... че си се подмокрил.

Сигурно мислиш, че е невъзможно нали? Бъркаш. Възможно е. И го може всеки мъж. Да, дори и ти!



Натъпках всичко в пералнята, заслушах се в монотонния шум на двете машини и се запътих към компютъра. Дори майка ми да звъннеше винаги можех да кажа, че още съм на средата на купищата поръчки за деня. Наместих се удобно на стола, когато усетих умерен глад. В края на краищата за да бъде удоволствието пълно реших да си направя сандвич. Тъкмо отворих вратата на хладилника и една мисъл се стрелна през главата ми.

Хладилник

Егати! Забравих хладилника на съседката! С досада се помъкнах към вратата. Нахлузих маратонките. Прецених, че поводът е достатъчно неофициален за да отида по домашната си тениска и работните си дънки. Колкото по-бързо свърша толкова повече време ще имам за да початя с приятели. С тази мисъл се плъзнах по стълбите докосвайки само ръбовете им с подметката си.



– Ама няма нужда…

Опитах се да протестирам аз, но съседката настоятелно ме бутна върху дивана и излезе от стаята. Хвърлих едно око към стенния часовник и с разочарование установих, че ми остава не повече от час преди нашите да се приберат. Какво ме забави толкова?

деколтето на съседката

хубавите гърди на съседката

Как какво! Съседката първо ме разпита как съм, нашите какво правели, къде съм щял да уча и какво ли още не. Отговарях кратко и припряно и очите ми не спираха да оглеждат масивния кашон с хладилника. След още десетина минути прекарани в празни приказки, най-накрая се захванахме с хладилника. В интерес на истината беше доста по-лесно отколкото очаквах. Наклоних огромния кашон и подложих черджето за врата. После просто го издърпах вътре. Съседката не спря да се възхищава на рационалното ми мислене и най-вече не спираше да повтаря неща от рода на:

„Толкова силни ръце за момче на твоята възраст. Какво момче – та ти си вече цял мъж!“

След като наместих хладилника в ъгъла и го нивелирах аз със задоволство огледах резултата. Тъкмо реших да си тръгвам и тя ме помоли да наредим хладилника. На масата сякаш имаше цял малък склад. От всичко на света най-мразех да подреждам.

* * *

– Хайде бе, Гоше, толкова е забавно!

Имаше нещо странно в начина, по който тя се цупеше престорено и се закачаше. Изглеждаше като момичетата от класа, но с двадесетина години по-възрастна. На моменти ми ставаше смешно, в други имах чувството, че кокетничи с мен. Недоумявах. Въпреки това младото ми его на деветнадесетгодишен се чувстваше поласкано дори от вниманието на една видимо по-зряла жена.

– Лельо…

Тя се нацупи. Направи „муцунка“ и се престори на обидена. Вече бях свикнал с тази игра и за пореден път се поправих.

– Зина,… онези пакети замразени ли са? Дай да ги сложа отдолу във фризера!

* * *

сграбчи ме за члена

сграбчи ме за пениса

Тя се обърна с гръб. Явно все още не ми беше простила. „Казвай ми Зина“ – с това ме посрещна на вратата и не спираше да ми го повтаря през цялото време. В началото се опитах да й говоря на „Вие“, но тя категорично се възпротиви.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.