Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Мразя агресивни жени до болка… и удоволствие

– А, ти ли си?… Много ми е приятно да те видя…

Тя се усмихна дяволито, а мен ме обля студена кофа неочакван срам гарниран с ледени кубчета конфузно объркване. Не очаквах да я видя тук. Всъщност надявах се да не я видя където и да е. Беше страшно настоятелна, дори досадна. Месеци наред имах чувството, че ме преследва в метрото. На път за работа. На път за квартирата. Няколко пъти дори ми се натискаше в тълпата.

мразя агресивни жени

Не обичам агресивни жени

„Ти да не си инженер?“ ме беше попитала неочаквано при едно от онези пътувания, при които телата на непознати те притискат отвсякъде. „Програмист съм“ отговорих в оправдание. Няма да забравя как очите й се разшириха и устата й направи едно изненадано „О“. А после се изкиска. Почти потънах в земята от срам. Какво смешно имаше в това? Хората се обръщаха и ни гледаха, а тя продължаваше да се киска. Слязох на Стадиона и изчаках следващото влакче. Тя знаеше, че слизам на Сердика и докато аз объркано се промушвах между хората в опит да достигна вратата, кискането й премина в кикот. Не разбрах защо ми причини това.

След този случай се опитвах всячески да я избягвам. Видех ли я на перона просто изчаквах да се качи в някой вагон за да избера друг. Тя сякаш знаеше и постоянно се озърташе. Когато ме видеше просто се приближаваше към мен и нямаше начин да се отърва от нея.

– Ето ти хавлията.
– За какво ми е? – тъпо попитах аз, все още неуспешно опитвайки се да прикрия неприятната изненада.

Тя се изкиска. Онова познато кискане. Смутих се и поех хавлията. И през ум не би ми минало, че е масажистка. Всъщност изобщо не ме интересуваше каква е. Аз вече знаех – беше досадна. И настъпателна. Мразя агресивни жени. Плашат ме. Плашат ме със странното превъзходство, с което се отнасят към околните. И най вече към мен.

– Събличай се!

в ъгълчето на устата й се появи дяволито задоволство

Усмихна се дяволито и ме огледа целия

Явно на лицето ми се е изписало цялото смущение и объркване, което ме заля при тази неочаквана команда. Тя се разкиска отново. Сякаш се опитваше да пази поне базисно приличие и успя да сдържи кискането си да не премине в поразяващия смях от метрото.

– Как да те масажирам с дрехите?!?

Тя се обърна и започна дя подрежда маслата върху рафта. Стоях в тъпото очакване нещо да се случи. Естествено нищо не се случи. Вероятно защото си нямах идея какво трябва да се случи в такъв неловък момент.

– Къде е жената, която ми записа час?

Наистина? Точно това ли успях да изръся? „Къде е жената, която ми записа час?“ Какво значение имаше. Сигурно в студиото имаше поне още една-две масажистки. Или пък масажист? Какво пък толкова. С мъж щях да се чувствам по-спокоен. Или с онази възрастната жена, която ме записа.

– Ленка е болна…

Тя повдигна вежди в нямо очакване. После сякаш предугади втория ми въпрос и без да сваля веждите си каза:

– И няма други колеги. Така, че избирай – или се събличаш и лягаш на масата или губиш часа си

винаги са ме потискали властните жени

Винаги са ме притеснявали властните жени

Почувствах как червенината обля лицето ми от носа до ушите. Беше безкрайно неудобно. Пролича ми, че не искам тя да ме масажира. Пак беше настоятелна. Не обичам агресивни жени. Всъщност не обичам никакви жени. Не! Не в този смисъл! Напротив харесвам жените… само, че никога не знам какво да кажа. И умирам от срам. Дори от колежките във фирмата. А те са … е класически „очиларки“. И нито едната от двете не се доближава дори до определението „секси“. Какво ти секси, като си сто кила.

Погледът й ме върна към реалността. Веждите се прибраха и едната се повдигна в ням въпрос. После тя настоятелно кимна с глава към масата и в нямо възмущение леко разтвори устни. Почти почувствах заплахата. Започнах несръчно да свалям дрехите си.

– Добре, срамежливко, ще се обърна.

Тя демонстративно се завъртя и нервно затропа с крак. В първия миг застинах смутено. После постепенно свалих тениската и я сгънах. Огледах се объркано и оставих тениската си на стола до стената. Събух обувките и поставих чорапите си в тях. Във всяка обувка по един чорап, сгънат на две. Пръстите ми почти трепереха, когато започнах да разкопчавам ципа на панталона си. Тя въздъхна с досада.

– И гащите… – със зле прикрита досада каза тя

няма нищо по-лошо от властна жена, която ми се присмива

няма нищо по-лошо от властна жена, която ми се присмива

Застинах. Защо и гащите? И защо изобщо им казва „гащи“. Това са боксерки. Ръцете ми още държаха панталона в полусвалено положение.

– Всички си свалят и гащите – Тя понечи да се обърне
– Добре! Добре!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.