Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Секс по телефона

– Къде си сега?
– Тъкмо влизам в къщи – задъхано отговори тя. Пъхна ключа в ключалката, зъбците мазно заеха местата си и тя превъртя. Бутна вратата и влезе. Сладникавият парфюм на майка й я лъхна точно до закачалката. Явно се бяха разминали за минути – тъкмо щяха да си поговорят със Зарко на спокойствие.
– Сама ли си?

Сякаш точно този въпрос очакваше. Събу сандалите си и забързано обиколи апартамента. Босите й крака тихо шляпаха по паркета. Знаеше, че е сама. Можеше да отговори веднага, но нещо в тона на приятеля й раздуха пеперудите в стомаха й като пролетен ветрец. Не се бяха виждали… колко… вече втори месец. А оставаха цели четири. И тази липса на контакт понякога направо я побъркваше.

Хайде да правим секс по телефона

Искаш ли да правим секс по телефона

– Да… – Почти свенливо отговори тя. Завъртя се покрай входната врата и заключи като „случайно“ забрави ключа в бравата. Какво толкова – постоянно й се случваше, особено когато беше сама. Просто когато някой се прибере ще му се наложи да я изчака да отвори.

– И аз съм сам.
– Къде? На кораба?
– Не, глупачето ми – Той се засмя весело – В каютата. Всички слязоха на брега и аз реших да ти звънна преди някой да се сетил да ме търси.

Често го правеше. Всъщност винаги. Веднага щом корабът влезеше в пристанище той й се обаждаше. Понякога говореха толкова дълго, сякаш опитвайки се да стопят километрите и да съхранят близостта на другия за дни или понякога седмици. До следващия път.

Момичето седна на дивана в дневната и се отпусна. Обичаше да го слуша. Обичаше да му говори. Понякога просто бъбреха празни приказки, друг път планираха какво ще правят, когато той се върне. Често мечтаеха. Но колкото и думи да си разменяха нищо не можеше да замени близостта, която им липсваше.

– С какво си облечена?
– Хей? Ама какви са тия работи? – Подскочи тя изненадана от неочаквано похотливия въпрос. Познаваше този начин на говорене. Така й шепнеше той винаги преди да… Е да… именно преди това, което й липсваше ужасно много.
– Нищо бе миличко… просто искам да знам. Сигурно е топло във Варна?
– Да… доста. Но не е чак задушно. Слънцето пече доста и…
– И?

Тя се опита да овладее бурния танц на пеперудите в стомаха си, които се бяха разлетели във всички посоки и нежно и бързо пърхаха отвътре. Тя боязливо се огледа, въпреки че нямаше кой да я обезпокои. Съзнанието й подсказваше, че този разговор няма да бъде като другите.

1 коментар
  1. 80лв.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.