Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Странични ефекти на моя парфюм с феромони

Днес смятах пак да я поканя. Всъщност аз до момента не бях я канил. Не точно. Вече обаче се бяхме сближили достатъчно за да не изглежда неловко. Поне аз така мисля. Направо хлътнах по нея още от мига, в който я видях.

Беше преди няколко месеца. Търсехме подарък за една от онези възрастни колежки, които не са ти толкова близки, че да им подариш нещо наистина полезно и в същото време не можеш да минеш без подарък. В чудене какво да й купим прибегнахме до класическото решение – отбихме се в едно от магазинчетата за неща „които никога не ти трябват за друго освен за безполезен подарък„.

Разглеждах странните вази от бирени бутилки, когато тя се появи иззад перденцето на задната стаичка. Не е красавица. Поне не в общоприетия смисъл на думата. Милото й държание и естественият й чар обаче придават истински смисъл на словосъчетанието „вътрешна красота„. Започнах да ходя редовно в магазинчето й. В началото ходех веднъж седмично. После започнах да отскачам почти всяка обедна почивка и дори да закъснявам за работа.

шефката ме очаква на кожения диван

Шефката седи на кожения диван

След като тя всеки път ми отделяше доста време за да разбере точно какво търся и не спираше да ми предлага различни решения за „проблемите„, които си измислях аз най-накрая започнах да купувам разни безполезни джунджурии. Сдобих се с ключодържател от шипка за пране, лампа от бутилка водка, стойка за ключове от подкова, икебана от клечки за зъби и коркови тапи и още куп „арт решения на тривиални щения“ (казах ви, че е и умна нали?). Не знаех какво си мисли тя за мен – просто ги купувах. Смятам, че до определен момент ми вярваше, че правя подаръци на приятели за рождените им дни. После приятелите станаха твърде много особено за свит и скромен човек като мен.

Бюрото ми беше отрупано с последните ми покупки. Изгледах катерицата от шишарки и се заех разсеяно да подреждам справките. Тази вечер ще бъде специална. Знаех си. Щях да отида към края на работното й време. Щяхме да поговорим, да купя нещо и на шега да й предложа да й го подаря ако излезе на вечеря с мен. Разигравах сценката многократно в съзнанието си. Представях си как самоуверено говоря сякаш това – хубаво момиче като нея да излезе с мен е най-естественото нещо на света. Във фантазиите си аз имах умерено чувство за хумор, тежестта на улегнал мъж около тридесетте, сериозността на успял финансист и чара на Джеймс Бонд. Всъщност почти се сравнявах с Пиърс Броснан и ако не гледах в огледалото почти си вярвах.


А ти привличаш ли жените?

Странно нещо са жените - говорят за вътрешна красота и все пак като видят красавец направо забравят за другите мъже.

Истината е, че привличането далеч не е само във външния вид. Научно доказано е, че наистина има някаква химия. Телата ни действително изпускат химически вещества, чиято цел е само да изпратят послание на другите около нас.



Когато отворех очи обаче виждах не толкова романтичната действителност – въпреки възрастта си вече бях леко позакръглен, генетично нисък и дори ми се налагаше да слагам очила от време на време. От малък мразех спорта и ми личеше. В общи линии най-много ненавиждах неприятната гушка, която ме съпровождаше още от детските ми години. За разлика от повечето ми колеги смятах, че имам изтънчено чувство за хумор. Най-малкото ненавиждах дебелашките шеги и вулгарните вицове, което ме издигаше поне една идея в класацията ми за джентълмен. А, да – и за съжаление много трудно влизах в понятието „успял“.

Телефонът иззвъня настойчиво. Две бързи позвънявания после пауза. Беше вътрешната линия. Изтръпнах. В първия миг дори не посегнах към слушалката. После леко се приведох напред за да погледна дисплея. Някаква бледа надежда угасна в мига в който прочетох „Incoming call: MANAGER“

– Да госпожо Борисова?

парфюмът започва да й дейтсва

тя надушва парфюма и той започва да действа

Отдалечих малко слушалката от ухото си за да не ме оглуши крясъка й. Като дойде края на месеца тая жена направо подивяваше. Днес беше от онези противни дни, в които тя вилнееше в офиса си и крещеше на всеки, който попадне във фокуса й. Когато отвореше вратата беше направо като амбразура – а си минал, ха те е почнала. Не бях много сигурен какво точно поиска, защото тя тресна телефона насред крясъците – явно някой друг беше попаднал на мушката и бързаше да не изтърве прясната плячка.

Огледах бюрото си и посъбрах папката. Отворих чекмеджето си за да прибера зарядното за телефона и се загледах във флакончето с парфюм с феромони. Да си призная реших да помогна малко на късмета си. Няколко пъти опитвах да я поканя и все не събирах смелост. Реших, че нещо не ми достига. Малко. Съвсем мъничко.

След известно колебание и немалко четене на форуми и статии аз се престраших и поръчах едно флаконче парфюм с феромони. Цяла седмица само четях указанията – „Едно-две впръсвания на вътрешната страна на китките и на врата„. Точно така – само едно-две пръсвания. В последния половин час аз се бях пръснал поне пет пъти по „едно-две пръсвания“ и се колебаех дали да не цръкна само още веднъж. Все пак идваше края работния ден и аз с трепет очаквах срещата с момичето от магазина. След кратък размисъл пръснах по веднъж зад ушите си и прибрах флакона в чекмеджето.

Хвърлих поглед към стенния часовник. Страхотно – само още няколко минути и изчезвам. Дали да не мина да си купя малко гел? Да, бе и къде ще си го слагам. Замислих се дали ще е подходящо да вляза с едно цвете. Така просто небрежно. Не с цял букет – щеше да изглежда твърде неестествено, пък и цял букет щеше сериозно да увреди бюджета ми. Само едно цвете. Примерно една роза. Загадъчно ще я въртя из пръстите си докато оглеждам стоките в магазина. Момичето ще се чуди коя ли е избраницата ми. Картината в съзнанието ми бързо се изпълни с детайли. Представях си как момичето ми обяснява какво точно представлява някой нов предмет (и най-вече каква би могла да бъде ползата от него) и дискретно хвърля поглед към червената роза в ръката ми. После аз ще й я поднеса точно когато…

Телефонът отново иззвъня. Тревожно погледнах стенния часовник. Бях се унесъл в мисли и работният ден тъкмо беше приключил. Погледнах дисплея точно преди третото иззвъняване. Пак беше тя. Уф, какво иска сега – не вижда ли, че работното време свърши?!

– Да госпо…
– ДОКОГА ЩЕ ТЕ ЧАКАМ!!!

Изрева като разярен бик тя. Като я види човек никога не можеше да предположи какви мощни гласни струни има. Сигурно ни чуваха през два етажа. Взех справките и се понесох към офиса й.



Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.