Ако не сте навършили 18 години напуснете незабавно! Съдържанието в сайта е предназначено само за аудитория за възрастни!
Безплатни секс разкази и споделени истински секс истории

Супер путка си…

Идеше ми да се разрева. Такова унижение. И то пред целия клас. Направо я мразех и в червата. Сякаш скапаната музика беше най-важният предмет. Мразех я. Откъде накъде трябва да пея. И то пред класа. Чувствах се ужасно засрамена. Буквално исках да потъна в земята от срам. Бях забила нос надолу и единственото, което виждах е как дългата ми коса се поклаща край лицето ми. И естествено върховете на обувките си. Как ритмично крачат. Ако не познавах толкова добре пътя до вкъщи сигурно щях да се блъсна някъде. Всъщност на няколко пъти почти се сблъсках с разни хора.

– Внимавай къде вървиш бе, момиче!

Изсъска някаква злобна вещица и почти премина като валяк през краката ми. Никога няма да стана толкова дебела. По-скоро ще се самоубия, но никога няма да допусна да бъда такава тлъста и злобна лелка. След като твърдо се зарекох в току що установеното правило, продължих бавно към вкъщи. Не исках да виждам никого. Абсолютно никого. Просто исках да се залостя в таванската стая на къщата и да умра там. Мама казваше, че имам труден пубертет. Как няма да е труден, като животът постоянно ти поднася срещи с идиоти. Хората са идиоти. Всичките. Мразех ги. Колкото повече ги опознавах, толкова повече ги мразех. Сведох глава надолу, така че да виждам как се точат плочките под краката ми и продължих.

Ама в тясното дупе ща еба

Мацка, ща еба някой ден

Някой ме поздрави. Има ги и такива – смятат, че ако редовно ме поздравяват ще започна да отвръщам на поздрава. Льохмани. Какво общо имам аз с тях?! Единствено факта, че злата съдба ни е събрала да обитаваме някакви близки точки на планетата? Съседи. Сякаш кой знае какво. Съседи. И какво като била съседка?! Сякаш мама ги харесва всичките. Нали ги чувам как одумват съседите с тате. Тая повлекана била, оная устата, чичо Петьо пък пиел, друг не знам какво си. Съседи – поредното доказателство, колко деградивна е социалната система на упадъчното ни общество.

Забила нос отвесно постепенно започнах да броя стъпките си. Прескочи чертите. Любимата ми игра като малка, когато ме караха да ходя в строя с целия клас. Буквално съсипвах всеки опит да ни вкарат в някакъв ред. Просто забивах нос надолу и потъвах някъде сама със себе си. Прескочи чертите. Чертите между плочките. С времето избягвах и пукнатите плочки. Беше нещо като странен танц по тротоара, който само аз разбирах. Сигурно изглеждах странно, но не ми пукаше. За никого не ми пукаше. За целия противен свят и най-вече за скапаната музика. Много важно. Бутнах вратата на двора и за малко да се спъна в някакво колело.

Миг чудене и бързо установих, че това е беемхикса на оня олигофрен – гаджето на кака. Пълен льохман. И това мама го каза, не аз. Не можех да повярвам, че кака ходи с такъв дъртак. Тате каза, че на двадесет и две момчетата вече са мъже и не карат „хиксове“, а ходят на работа. Цента обаче беше друга работа и беше „против системата“, както веднъж глупаво изръси кака в опит да го защити пред нашите. Тате направо побесня. Скандалът кънтеше из къщата, когато аз тихо се изнесох в таванската си стая и пуснах музика в слушалките на телефона си.

с гаджето си само по бикини

Само по бикини на леглото на нашите

В първия миг реших да сритам колелото така, че да накарам Цента да изхвърчи отнякъде за да си спасява безценното возило. След като открих, че да риташ Хикс е тъпа работа, щото тебе те боли повече от педалите или рамата, размислих и реших, че в края на краищата предпочитам тишина и спокойстве отколкото перченето на тъпото гадже на кака. Бутнах леко вратата за да не изтрака и реших да се вмъкна вкъщи на пръсти. Сигурно са под асмата на двора и изобщо няма да ме усетят. Вратата беше отворена и само тюлът против мухи леко се поклащаше от ветреца. Събух маратонките си и ги взех в ръка. Не исках сестра ми да ги намери и да окрещи къщата за да провери дали съм се прибрала. Не исках да виждам никого. Сериозно! Просто трябваше да си взема зарядното от стаята и да забия на тавана. Нали знаеш – WiFi и зарядно и вечността е твоя.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.